Долни Лом е китно балканско селце в западната част на Стара планина, разположено в живописна долина на река Лом - една от малкото реки у нас, която почти не е засегната от промишлени замърсявания.

Надморска височина 350 м. Отстои на около 20 км от границата със Сърбия, на 25 км от град Белоградчик, 65 км от Видин и 140 км от София.

Географско положение:

43° 30' 24" сев. ш. 22° 46' 46" изт. д.

В административно отношение се намира в област Видин, община Чупрене.

Население: около 400 души ПК: 3958 Телефонен код: 09328 МПС-код: ВН Кмет: Михаил Кирилов Михайлов

Землището на селото, в което растат вековни дървета, е в непосредствена близост до биосферен резерват Чупрене.

Флората и фауната са богати и разнообразни.

От дървесните видове са разпространени дъб, бук, габър, леска, орех, дива круша, дрян, бор, ела и питомен кестен.
От лечебните растения — жълт кантарион, риган, див джоджен, лайка и много други.
От животинските видове се срещат диви прасета, сърни, елени, зайци, вълци, лисици, съсели и катерици.
От птиците могат да се видят орел, ястреб, щъркел,лястовица, глухар и много други. В пещерите се срещат прилепи.

История
Най-древното исторически локализирано население в района е било на трибалите, които през ІV в.пр.н.е са населявали и долината на река Лом.

През І в. римляните установили контрол по тези земи и започнали да експлоатират рудниците под връх Миджур, богати на желязо, мед, сребро и злато. Районът е силно охраняван, защото е представлявал и част от Балканската отбранителна система на Римската империя. Следи от тогавашна крепост (кастел) могат да се видят на хълма Мала глама.

След множество войни и сражения, в това число между Рим и Дакия. През VІ-VІІ в. проникват славяните. Те променят името на реката от Алмус на Лом (ломя, разсичам). Следи от тези времена има в местността Джебръчки трап. Знае се, че там живяло славянско племе наричано "ри(д)ци" (рицани).

Нов разцвет на рударството се отбелязва след 1365 г., когато районът става част от Австро-Унгарски банат. Специално изпратени от Словения и Хърватско рудничари активизирали и модернизирали работата в мините. Този период е известен под името "периода на латините". В горното течение на река Еличка (Златичка) е имало резиденция на католически архиепископ, а срещу нея и православен манастир.

В първият турски регистър от 1454-55 г. вече са регистрирани двете съседни села Долни и Горни Лом. Тези села са образувани от по-старо село (Средно селище), което е отбелязано на европейските карти, като Лом.